Творческите професии: Добре дошли в света на новите творци!
Днес творческият дух е търсен повече от когато и да било. Бъдещето принадлежи на творческите професии, единодушни са трендолозите. Но кои прочее са протагонистите на тази нова (?) прослойка и къде работят те?"Колегата носи само черни дрехи", забеляза Биргит за новия. "Естествено, как иначе", отговори Маркус през смях, "та той е в креативния отдел". Дори и да се абстрахираме от въпроса, дали дребните ежедневни клишета съществуват с право или не, едно е сигурно: в новия бизнес свят креативността отдавна не е задължителен атрибут в длъжностните характеристики само за специализираните отдели. Новаторският дух и способността за намиране на решения се стимулират почти повсеместно.
Ерата на икономиката на знанието Едно е ясно: знанието е възлов ресурс в нашето съвремие. Но само статичното знание не е достатъчно: реални ползи възникват, едва след като информацията бъде споделена, знанието – дообработено и накрая – когато се зароди нещо ново. Тъкмо затова са търсени творците. Но кои са те? Само артисти, дизайнери, рекламни експерти и разработчици или ние всички сме такива? Разбира се, всеки от има носи потенциал в себе си и дори често го използва, но в миналото творчеството в работата не е имало толкова голямо значение като днес. Така например преди настъпването на епохата на знанието и зараждащата се икономика на знанието често са доминирали линейните работни процеси. Рутината е била по-ценена от творчеството. По-важно е било бързо и безпогрешно да се прилага веднъж наученото, отколкото да се измисля нещо ново. Това обаче коренно се промени през последните десетилетия. Рутинните професии чувствително намаляват и обратно – тези, които изискват комплексна комуникация и аналитично мислене, се увеличават. Близо 80 % от всички работещи хора в развитите страни днес упражняват професия, в чийто център е обработката на информация, а тя е огромна. Затова никак не е чудно, че творческият и новаторският дух днес са по-търсени от всякога и вече са преодолели фазата на празнословен лозунг.
Творчеството като корпоративна ценност В тази връзка силно вълнуващо е и едно друго развитие: според данни от анкети днес нематериалните активи са станали по-важни за компаниите от материалните, твърдят 68 % от стопанските субекти; за 28 % и двата компонента са еднакво ценни. По-конкретно това означава, че критерии като стойност на марката, ноу-хау, иновационни възможности или патенти струват много пари в буквалния смисъл на думата. Впрочем от 2000 година тяхната стойност расте стремглаво: през 2007 година вече са регистрирани два пъти повече патенти, отколкото седем години преди. Следователно творчеството се е превърнало в изключително решаващ икономически фактор за фирмите.
Креативната каста Класическата и всеизвестна "креативна индустрия" включва сфери като дизайна, рекламата, архитектурата, музиката, кинематографията и изкуствата. И това е съвсем логично: та при тях творчеството е смисълът на работата. Може и да звучи странно, обаче в Германия например вече културната и креативната индустрия са на трето място по създаване на добавена стойност веднага след машиностроенето и автомобилостроенето.
В книгата си "Възходът на креативната каста" (2002 година) ("The Rise of the Creative Class") американският социолог Ричард Флорида отива дори още по-далеч при преценката на значението на творчеството за икономиката. Според него наречената от него "креативна каста" образува дори решаващата икономическа база на обществото! Той причислява над една трета от всички професионалисти в Америка към креативната каста, която реализира почти половината от брутния национален продукт. Естествено трябва да се подчертае, че Ричард Флорида дефинира понятието "креативна каста" в малко по-широк аспект. Според него в ядрото са хората, чиято основна задача се състои в сътворяването на нещо. Техните нововъведения раждат нови продукти, оптимизират процеси или нови схващания. Освен това към креативната каста Флорида отнася и така наречените креативни професионалисти като например адвокатите, професорите, мениджърите, консултантите, софтуерните разработчици, инженерите, лекарите и др. – при това с право, понеже дори и основната им задача да не се състои в създаването на нещо ново, от тях се очаква самостоятелно мислене и творческо решение на проблемите, а пък и в крайна сметка често тези професионални съсловия са изправени пред комплексни задачи.
Къде отиват творците?
Флорида изследва кои региони са привлекателни за членовете на много мобилната креативна каста и така изолира три фактора, оказващи голямо влияние върху установяването на творците: технологията, таланта и толерантността. Докато първите два са известни отдавна, с включването на толерантността той изтъква нов аспект. Толерантността се характеризира с откритост и отзивчивост към новото: като критерий за толерантността в даден регион Флорида приема отношението към маргиналните групи, сред които прибавя между другото хомосексуалистите и артистите. С "бохемския индекс" той се опитва да изчисли броя на артистите, населяващи даден регион. Тезата му е, че където властва толерантност, живеят много артисти, а където живеят много артисти, има много шансове за установяване на творческото начало. Пъстроцветието от различни личности води до засилен обмен на нови идеи, а те пък от своя страна провокират процъфтяването на икономиката.
Следователно градовете и регионите трябва да бъдат насърчавани да създават привлекателна среда за креативната каста, тъй като според Флорида вече се наблюдава конкуриране в световен мащаб за твореца, който – както изтъква Флорида в своята по-късна публикация "Полетът на креативната каста" (2006 година) ("The Flight of the Creative Class") – ще играе решаващата роля в икономиката на ХХІ век.
Какво свързва творците помежду им? Какво обединява творците в каста? Отговорът е прост: голямата доза автономност и гъвкавост. Те самостоятелно създават мащабни, неподвластни на зададените насоки новости, които маркират съвремието, респ. ще бележат бъдещето.
От само себе си е ясно, че подобна трудова и житейска концепция няма само положителни страни. Много често при провал липсва подкрепа. Освен това някои се чувстват по-скоро принудени в тази обременяваща самостоятелност, в която гъвкавостта се превръща в принуда, а излизането от прекариата на едноличното дружество на самонаетия артист – изключително трудно.
Творческите общности Мрежите, които се градят на взаимопомощта и вдъхновението, дават решаващ принос не само в този аспект. Те създават жива среда за хората, способни на възторг и полет на фантазията. Прекрасен пример за това е общността Uchronia, създадена от белгийските той дизайнери Jan Kriekels и Arne Quinze. Тяхната цел е да прокарат връзка между творческия дух и духовността, което означава отбягване на рефлексията върху собствените ценности и философските доктрини, а обръщане съм разбирателството между хората. Тази концепция работи: общността се развива и ражда нови продукти, идеи и концепции.
Друга форма на творческа общност откриваме във Виена, при това на три места: във фабриката за болтове, във фабриката за шапки и в парка Рохус. Тук творците могат да наемат офис площи съгласно лозунга "Домашният офис остана в миналото, днес имаме общността". Този, който се задушава у дома и който предпочита да прекара деня си със съмишленици, вместо да стои сам вкъщи, намира тук стимулираща работна атмосфера. А освен това се ражда и комуникация, и синергия. Така например, ако някой се нуждае от график, просто може да се обърне към съседа по бюро, вместо да търси външен. Факторът забавление също не е за пренебрегване: партитата или вернисажите се получават доста по-приятно сред хора.
Анна Волтрен
