Офис-мебели Bene

Вестник

Johannes Scherr Design, Schottenfeldgasse 73/4

16. ноем. 2010

Johannes Scherr Design, Шотенфелдгасе 73/4

Офисът в пулса на времето: в разговори със съвременници проверяваме твърдения, клишета или идеали, циркулиращи около местата на труд. Този път във фокус е Йоханес Шер с неговите идеи за офиса като прагматична работна база, но и място за вдъхновение. Обмяна на имейли между Италия, Австрия и Дезире Шелерер във Виена.

Йоханес Шер е собственик на дизайнерско бюро във Виена и работи за международни компании в областта на транспорта, мебелите, продуктите и опаковките. Търсенето на господстваща идея, осезаема в готовия продукт, дълготрайността и функционалността са на преден план за Йоханес Шер. Дипломираният промишлен дизайнер усъвършенства своето ноу-хау в създаването на продукти при Philips Design. Многобройните отличия с престижни награди за дизайн свидетелстват за професионализма на визионера от Щирия. Новаторската си сила той доказва най-вече при творческото търсене на нови материали и производствени технологии.

Г-н Шер, Вие сновете постоянно между два свята – Италия и Австрия. Настина ли животът и работата тук и там е толкова различна, колкото шаблонно си мислим? Там повече наслада – тук повече абсолюти?

Не, за мен даже никак. Работя за управляван от Австрия производител – Benelli в Пезаро. Пезаро е симпатичен град южно от Римини. Фирмената култура е с австрийски привкус. При все това ние имаме добрите италиански навици като общия аперитив привечер след работа или пък някой от нас готви обяда в офиса. В началото на работата ми това наистина ме изненада, тъй като бе дотогава непознато за мен. Или пък някой донася домашен сладкиш. Както се казва, смисълът на съвместното хранене е събирането на различни хора на една маса, а това крие много в себе си: в екипа се засилва усещането, че и при трудни ситуации всички седим на един клон.

Кой е актуалният Ви проект в момента?

Разработваме джет ски, т.е. високоскоростен воден джет. С високи претенции към дизайна работим по изцяло нова разработка. В общи линии иде реч за това да придадем напълно нова идентичност на джет ските. Досега те изглеждаха по-скоро "миловидни", но вече външният им вид трябва да загатва за скритата им мощ – това е екстремен спортен плавателен съд, сравним с мотоциклета. Затова и оттам заимстване формалния код. Това "прекодиране" е предизвикателство, с което очевидно се справяме. Дори един журналист вече писа за "новата ера на джет ските".

Съществува ли за Вас изобщо нещо като "основно работно място"?

Много пътувам и обичам променящите се работни места, в т.ч. и във влака и самолета. По принцип обаче работното място е в "офиса" – там има работен плот, който в зависимост от стадия на проекта е повече или по-малко затрупан, оживен и различно използван. Друго основно работно място е ателието.

Какво значение влагате в офиса като място?

Офисът ми позволява да се фокусирам. Тук работата придобива друго качество, отколкото на път. Разбира се, идеите могат да възникват и на път, но в офиса те съзряват. За мен е важно инфраструктурата на офиса да е толкова добра, че работата да може да е ефективна: достъпът до мрежата, литературата, в т.ч. и за разтоварване, чашата хубаво кафе.
Какво не харесвам в офиса – когато основните инструменти на труда не функционират – интернет, принтер… Офисът трябва да е удобен, но той е и си остава прагматично място.

Имате ли впечатлението, че Вашият офис говори за Вас?

Да, моят офис показва отношението ми към труда: прям, нерезервиран, функционален, конвертируем, негримиран, а сведен до неутралните основни неща. Централната роля е запазена за човека, който работи в него. А също и графиките и илюстрациите за текущите проекти. В момента работим както по моделирането на повърхностите, така и по графиката за продукта.

За мен, в инфраструктурата на моя офис, са важни двата възлови елемента – голям стелаж със списания и книги, който се слива с помещението, и работният плот, чието силно осезателно качество ценя много. Човек седи пред него и с удоволствие усеща кожената повърхност.

Има ли места, на които особено обичате на работите?

Да, в собствения ми офис. Но за съжаление напоследък много рядко мога да бъда в него.

Има ли места, на които с особено удоволствие бихте работили?

Може би в Санторини, с поглед върху калдерата ;), изпълнения с вода, тъмносин вулканичен кратер. Но вероятно не по-дълго от една ваканция.

Защо само толкова?

Защото личното общуване, директният контакт с колегите и партньорите, но и пряката връзка с техническото развитие са необходими не само за разработването на конкретния продукт, процесите по съгласуване, но дори и за самото вдъхновение.

Значи офисът е за Вас място на вдъхновение, на творчество?

Да, затова за моето собствено дизайнерско студио бе много важно да потърся, а и да намеря място, на което това действително да е възможно. Тук е спокойно, въпреки това съм в центъра на седми район на Виена – много жив, централен и интересен в исторически план квартал със стимулираща, творческа атмосфера, белязан също така от много малки фабрики и занаятчийски работилници. Тук има дърво пред прозореца ми, тук има място човек да се разпростре, тук са позволени дори грешки, преди да се стигне до верния резултат; тук се кове, пробива, понякога се чуват и ругатни, без обаче това да смущава съседите. И работата по проектите продължава с дружни усилия.

Коя е най-важната вещ за Вас в офиса?

Моят лаптоп – това е личното ми ковчеже, в което е цялата важна, актуална информация и което винаги ми е под ръка.

Коя е най-личната вещ във Вашия офис?

Моят скицник. В него фиксирам всички идеи, ден подир ден.

Вашият най-важен работен инструмент?

Моята химикалка Bic. Тя винаги е с мен, в най-различни варианти. И ако случайно се изгуби, просто си намирам нова.

Най-любимото Ви действие във връзка с работата?

Първата чаша кафе сутринта, когато разигравам и планирам предстоящите ситуации за деня.

А къде кафето е по-вкусно – в Пезаро или във Виена?

Хм, тук трябва леко да се подсмихна. Виена е прочута с кафето си, Италия също, но по-скоро със своето еспресо.

Va bene! Много Ви благодаря за интервюто.

Products by Johannes Scherr: