Офис-мебели Bene

Пространства за живот: музеите

В актуалната ни серия Office.Info търсим пространства с особена идентичност и се опитваме да разгадаем как те са оформени и действат. Вместо увод: музеите, като церемониални места, между архивното знание и фетишизма към преживяванията.

Ненапразно се казва, че пространствата имат характер. Без значение дали в тях работим, учим, обучаваме, комуникираме, забавляваме се или се разтоварваме – "сътвореното" за целта пространство по правило отчита еднозначно особеностите на ползвателите и дейностите. Дали то все пак "функционира" е друг въпрос, който изцяло зависи от това, дали ни грабва емоционално, защото в крайна сметка ефектът е много повече от корен квадратен на височината на помещението + цвета на стените + пространственото разположение.


С очите на наблюдателя

Естествено музеите се отличават с особена комплексност. При тях в повечето случаи архитектурата е звездата, понеже дава обещания на посетителя, които трайно бележат очакванията още преди престъпването на прага. Съвременните музейни сгради наистина изглеждат зрелищно, което е било рядкост в миналото, и самоуверено рекламират обществената оценка и дискусия. Без значение дали е Музеят на модерното изкуство на Йошио Танигучи в Ню Йорк, Музеят на сливанията на Шигеру Бан и Жан дьо Гастин в Лион, Лувърът на Жан Нувел в Абу Даби или Музейният квартал на Ортнер & Ортнер във Виена - музеят е произведение на изкуството и престижен архитектурен обект. Но какво е поведението му към неговите "обитатели" – изкуството, посетителите или изобщо като работно място? Изпълнява ли той нови изисквания или на преден план стоят традиционни задачи? Едно е сигурно: музеят винаги е бил място с много особена атмосфера и големи предизвикателства.


Съзерцание или изживяване?

Спокойно и почиващо в себе си пространството е облято в жълта светлина, която прониква през високите прозорци, смекчена от жалузите, и се плъзга грациозно върху паркетния под и тапицираните кресла. А върху люляковите стени висят картините. Навред цари уютен покой. Като от далечината спорадично прокънтяват отделни стъпки. Рон обича сутрешните часове, когато малцина се упътват към музея. Сякаш времето тук следва друг ритъм, забравило за трескавото ежедневие навън, като че се е загрижило да стори място за онези мисли, които се разгръщат само постепенно.


Проекти с мисия

Понятието "музей" се корени в старогръцкия език. Като покровителки на изкуството, културата и науката на музите е отдавана почит на определени места. За първи музей според нашите разбирания се приема Капитолийският музей в Рим, създаден през 1471 година от папа Сикст IV, т.е. малко преди през 1506 година Ватиканският музей да отвори вратите си за висшите прослойки пред своята скулптурна колекция.
Но още от XVIII век музеите са сред най-важните проекти на именитите архитекти. Музеят на историята на изкуствата и Природоисторическият музей във Виена например, построени в периода от 1871 до 1891 година по проекти на Готфрид Земпер и Карл фон Хазенауер в стила на италианския ренесанс, са импозантни монументални сгради. Днешният посетител продължава да се възхищава на великолепните фоайета, стълбища и куполи, които не само излъчват атмосфера на величие и тържественост, но са олицетворявали по времето си и политическа символика и са изпълнявали и възпитателна роля.
Историческата архитектура продължава да бележи облика на музейните обекти чак до XX век. Тогава обаче в музейната архитектура навлиза нов експериментаторски подем. Знаменити архитекти като Ханс Холайн, Даниел Либескинд, Франк О. Гери, Заха Хадид, Марио Бота, Тадао Андо, Жан Нувел или Ренцо Пиано са създали, респ. създават новаторски, сензационни култови места със значение на икони и емблеми на цели градове. Понякога тези култови места се проектират и изграждат още преди да е определено съдържателното им оформление. Безспорен пример за това е проектираният от Даниел Либескинд Еврейски музей в Берлин. Понякога тези култови места се проектират и изграждат още преди да е определено съдържателното им оформление. Безспорен пример за това е проектираният от Даниел Либескинд Еврейски музей в Берлин. През първите две години след откриването му през 1999 година през него са преминали 350 000 посетители, въпреки че сградата все още е била празна. Още от самото начало хората не са могли да устоят на възхищението пред преобладаващо асиметрично разположените помещения, чиято безкомпромисна визия се гради само на равнини и синкопи между тях.


Това не е музей

За първа модерна музейна сграда, белязала в значителна степен автоконцепцията на съвременната музейна архитектура, се приема проектираният от Франк Лойд Райт през 40-те години на миналия век и открит през 1959 година музей Соломон Р. Гугенхайм в Ню Йорк. Възложителката Хила фон Ребай пише на Райт: "Искам храм на духа, монумент." Това и получава.
Сградата израства в отваряща се нагоре спирала във височина. По асансьор посетителят се издига чак до стъкления купол. Оттам надолу се завърта спираловидната рампа, а изложените по стените произведения на изкуството се превръщат в своего рода спътници. Сградата обаче не се ограничава само с това. Ротондата е отворена навътре, което от една страна създава приятно пищна атмосфера, а от друга страна пропуска погледа през етажите, така че през пространството (и през експонираните епохи) могат да преминават мисловни свързващи линии. Освен това галериите са подразделени в различни секции, в които може да се влезе от спиралния коридор. Това пространствено разпределение е взаимствано от цитрусов плод с неговите мембрани, както прочее и много други елементи от сградата интерпретират природата и органични форми, при това не само в пространствен аспект, но и тематично с близостта до съседния Сентръл Парк.
Възторжено приета, сградата е обект и на ожесточени критики, най-вече от страна на творци и критици на изкуството, според които тя изобщо не била подходяща за музей, тъй като изложеното изкуство щяло да бъде доминирано и засенчено. Противно на това Райт вижда в концепцията си прелестна симфония от архитектура и изобразително изкуство, каквато в тази си форма все още не е съществувала в света на изкуството.


Находчивост и многофункционалност

Редом с архитектурните изисквания за ярка индивидуалност, драматично се промениха и методите на експониране и сферите на дейност на музеите. През последните десетилетия същинските изложбени площи се разраснаха значително. Модерните музеи имат не само впечатляващи фоайета, но и кафенета, магазини за сувенири, зони за отдих, библиотеки, семейни кътове и естествено при възможност и съоръжения на открито. Допълнително идват и театри, ресторанти, зали за семинари, мероприятия и конференции. В съвсем наскоро откритата (наново) Галерия за изобразително изкуство Албърта в Едмънтън, Канада, архитектът Рандал Стаут е сътворил нещо като "нова визия", която предлага както разширени помещения, така и чувствена архитектура: голяма стъклена фасада, арковидни форми, наподобяващи панделки, тераса със скулптури, "реещ се" в пространството атриум. Посещението със сигурност е преживяване, а музеят – дишащо място, което привлича посетителя и в което той с удоволствие остава. Изложените произведения на изкуството също не са ощетени: изложбените площи са почти удвоени спрямо предишната сграда.
Така вече се очертава една от най-фрапантните актуални тенденции. Разнообразието, интерактивността, гъвкавостта, ведно с богатството на мултимедии и високите технологични стандарти, превръщат музейното пространство в сцена за творчество, на която се срещат всякакви идеи. Така ръка за ръка вървят перформативни и симулирани пространствени концепции, извеждащи в центъра чувственото и емоционалното преживяване. За предпочитане с интердисциплинарен резултат.


Културата като развлечение…

Къде функционира музей, могат да функционират много музеи. Както напоследък много често се случва, идеята за "културния ареал" се сюблимира на Арабския полуостров. На остров Саадият в Абу Даби, Обединени арабски емирства, вече се ражда цял културен район, включително гигантски градове за изкуство, дело на световноизвестни майстори: Лувърът в Абу Даби, проектиран от Жан Нувел, се очертава като подобна на клъстър концентрация от сгради под полупрозрачен покрив. Освен това в процес на създаване е импозантният музей Гугенхайм в Абу Даби (прочетете по въпроса нашето интервю с Верена Форманек, старши ръководител на проект), проектиран – както и преди в Билбао – от Франк О. Гери, конструкция от натъпкани и натикани един в друг паралелепипеди, призми и сфери. Двата музея ще станат зрелищни архитектурни бижута, почерпили идеи от традиционната архитектура на региона, но интерпретиращи я по модерен начин. Възникващият също на остров Саадият Национален музей Зайед на архитектите Фостър + партньори е (вдъхновен от "соколарството") култов символ за Обединените арабски емирства. Петте кули ще се издигнат от земята наклонени като криле. Известният с лаконичния си монашески архитектурен стил Тадао Андо е проектирал четвърти музей от видим бетон – Морския музей – вдъхновен от дхау, традиционните платноходи на арабските търговци. Проектирани са и други сензационни сгради, в т.ч. от Заха Хадид и Хани Рашид.


... … срещу изолирането

Естествено контрааргументът също е убедителен. Така например най-вече в Италия считат, че по възможност изкуството не бива да бъде отделяно от контекста, в който е създадено, а да остава в оригиналната си архитектурна среда. Отдава се предпочитание на принципната връзка между колекция, историческо пространство и музейна архитектура. В този смисъл последната трябва да бъде отделена по-скоро като функционално рамково условие и да бъде възможно най-неутрална. Класически пример за това е създаденият от Карло Скарпа Музей Кастелвекио във Верона. Също такава възможно най-автентична среда се опитва да създаде испанският Музей за римско изкуство в Мерида. Експонатите са изложени в облицована с тухли бетонна конструкция от Рафаел Монео. Той е взел различни елементи от римската архитектура и ги е превел на модерен архитектурен език, така че музеят и сбирката образуват характерно единство, което се възприема от посетителя като цялостно произведение на изкуството.
Както показа нашата разходка, музейното пространство може да бъде разностранно интерпретирано и оформяно по безброй начини. Без значение дали е смълчано съзерцание или интерактивно узнаване, документиране или учене, или пък експериментална лабораторна постановка, повествователен спектакъл или пърформанс, пространственото изживяване в крайна сметка е емоционалният заряд, който довежда всички намерения до вярното решение и от който избуява концепцията. - Или пък не? Вълнуващо!


Рони Шамбор / Бригите Шедъл-Рихтер