Откриването на офиса
Писалище, книга и скрипторий
Как се появява на бял свят офисът?
В съвременния свят офисите са важни места. Защото съвременният труд по същество е работа в офис.
От офиси се управляват компании, ръководят се политически системи, разработват се научни нововъведения и се форсират глобалните процеси. Дори и лекарските практики и учебните кабинети или междинните пространства като фоайета, самолети и кафенета се превръщат в офиси.
Как обаче се заражда офисът? Как е възникнал и как се е развивал?
Манастирът
Предисторията на офиса започва в манастир, когато около 400 година монахът Св. Йероним превежда на говорим латински Стария завет. През следващите векове в много манастири се преписва текстът на Св. Йероним, Вулгата, който и до днес е канонична част от Библията.
Манастирите са предприятия - религиозни, социални и икономически производствени звена за материални и духовни блага. Те са местата, в които се запазва античната култура посредством преписване и превеждане на старите папирусови и пергаментови свитъци, най-старата книжна форма, и препредаване на техните идеи.
Трите елемента на офиса
От самото начало три елемента характеризират офиса: книгата, писалището и помещението. Те надграждат един върху друг и до днес заедно с принадлежащите към тях офис пособия като хартия, мастило, гума за триене, кожа, съдини, бои и паче перо, променили формата си през вековете, са инструментите на труда в офис. Дори и компютърът да е станал най-важният инструмент.
Книгата
Основата за офиса е книгата. За тази книга са необходими подложка и помещение. Книгите са важна основа в културното развитие на Запада. Книжната форма, заменила свитъците, е римският кодекс. Той се състои от прегънати пергаментови листове един върху друг, броширани насипно. Едва с развитието на хартията през ХІІІ век монасите вече имат възможност да подвързват книгите. Текстът се пише ръкописно, като първата буква на страницата се оформя пищно като винетка. Корицата на книгата е дървена, облицована в кожа или пергамент с изящна украса.
Писалището
Откриването на писалището всъщност представлява откриването на масата с покривката. Масата е на практика две магарета, свързани с дъски. За да предпазят ценния обков на книгата, монасите разработват два метода: поставят кърпа, т.нар. burra, от която произлиза и думата бюро. Или пък зачукват пет пирона в корицата на книгата, за да избегнат допира на обкова до грубите дъски на масата. Пироните са част от естетиката на обкова. Едва през ХІІІ век върху масите се появява наклонената опора.
Помещението
Третият елемент е помещението.Първоначално то се нарича канцелария, латинският скрипторий, произлизащ от глагола "scribere", т.е. "пиша". Накрая помещението, в което се създават книги, получава името на кърпата, която се поставя между масата и книгата - burra.
За първи път през ХVІІ век масата, покрита с burra, е наречена "бюро", а през ХІХ век и помещението, в което се намира покритата със сукно маса – "бюро". В това наименование се сливат работното помещение и масата.
Офисът
През ХІІІ век се променя средновековното съсловно общество. Науката, която дотогава служи за основа на верските догми на Светите писания, тепърва открива познаваемия свят и се обръща към изучаване на природата и морала, биологията и сетивния опит на човека. Тя стриктно разграничава вярата от философията, класифицира ги наново и разработва методи и познания, способстващи за пробива на модерния свят един век по-късно.
Благодарение на бюрократичните си познания и умения монасите работят в управлението на дворовете и буржоазните предприятия. От ХІІІ век книгата и писалището вървят ръка за ръка, като тази двойка упражнява мощно влияние върху западната култура като инструмент на ученето, познанието и организирането. С професионалния писар бюрото вече е открито като самостоятелно помещение, дори и още да не се нарича така.
С интереса на ХІІІ век към школата и науката възникват коментари към свещените текстове, а все по-често и авторски текстове, с което зараждането си възвестява ново време, Ренесансът. Така бюрото се откъсва от религиозното си предназначение и пътят пред модерния свят вече е утъпкан.
На какво ни научи манастирът?
Голямата заслуга на манастирите се състои в ангажимента им към културата и обществото. Монахините и монасите се грижат за спасението на душата и запазват културните ценности на Античността. Така от самото си начало трудът в офиса се оказва работа на културния фронт. По странен начин манастирите стават просперираща институция и се развиват като благотворителни предприятия, когато се отдават на определен орден, защото така животът в манастира се подчинява на единна идея, стимулираща колективния живот, vita communis, довел до работата в екип. При работата в екип, рационалния начин на живот, дисциплинираната работа в офис и моралните убеждения чрез ангажирането с обществото, природата и човека манастирите поемат обществена отговорност. Те успяват в това и стават образец за модерния, буржоазен свят.
Hajo Eickhoff
