Офис-мебели Bene

Верена Форманек, остров Саадият, Абу Даби

Родената в Инсбрук Верена Форманек следва в Университета за приложни изкуства във Виена, работи известно време като художник на свободна практика и е съучредител на галерия В&В във Виена (заедно с Вероника Шварцингер). През 1989 година се премества в Музея за приложни изкуства във Виена, където работи като куратор за комуникация, дизайн и изложби и отговаря за обновяването на постоянната експозиция с творби на автори от цял свят (Доналд Джъд, Жени Холцер и др.), а от 1993 година е заместник на директора Петер Ньовер. Следващата спирка в кариерата й е реномираната колекция от изобразително изкуство на фондация Байелер в Базел, Швейцария (1997 година: откриване на новата сграда на музея, дело на Ренцо Пиано), където в периода 1994-2004 година е заместник-художествен директор. Международно сътрудничество с най-значимите музеи по цял свят като Музея на модерното изкуство или Гугенхайм в Ню Йорк, Центъра "Жорж Помпиду" и Музея на Пикасо в Париж, Тейт Модърн в Лондон или Музея на историята на изкуствата във Виена. След това Верена Форманек се премества в Цюрих и поема ръководството на колекциите в Музея на дизайна (2006-2009 година). Научна, изследователска и преподавателска дейност в Базел, Цюрих и Линц. Многобройни публикации, последната от които е Every Thing Design (издателство Хатие Канц). В процес на подготовка: Творческа документация на швейцарския дизайнер Ханес Ветщайн (издателство Ларс Мюлер). От 2010 година Верена Форманек е старши ръководител на проект за новия Музей Гугенхайм в Абу Даби, планирано откриване: 2014 години, архитект: Франк Гери. Верена Форманек живее в Цюрих, Виена и Абу Даби.

Когато човек непрестанно снове не само между градове, но дори между континенти: има ли тогава нещо като "основно работно място" и ако да, къде?

Всъщност реалното ми основно работно място е в главата или по-точно - в компютъра. Непрекъснато съм на път, но почти винаги онлайн. Това някак си е почти мания или зависимост. От гледна точка на дизайна аз по-скоро съм типът с гъвкаво работно място. Вече най-сетне се отучих да се будя в ранни зори с моя Black Berry и нощем постоянно да отговарям на мейлите от американските ми колеги. Това е свързано с часовата разлика, а и в известен смисъл с темпото, което днес ни владее... "Владея" е хубава дума за това! Най-много обичам офисът ми да е у дома – без значение дали във Виена, Базел, Цюрих или Париж – моето място за уединение и покой. Където и да се намирам, като цяло си обзавеждам нещо като дом. Много просто, с много книги.

Обичате ли да работите в офиса постоянно на едно и също място или предпочитате да редувате "сцените"?

Работя много концентрирано на едно място: това е бюрото, естествено с компютъра върху него. При това по точен график. Обичам да отивам по-рано на работа, но и (наистина обичам) да си тръгвам по-късно.
Ако трябва много да се съсредоточа – от доста години вече почти няма самостоятелни кабинети – отивам в някоя заседателна зала. Тук, в Абу Даби, често имам така наречените "конферентни разговори", в които са включени всички събеседници - от Лос Анджелис, Ню Йорк и къде ли още не. Това се случва редовно и е обусловено от много различните места, на които работим. И тогава идват видео-конференциите. Досега изобщо не се бях замисляла, че всъщност доста често си сменям "мястото" в офиса.

Какво значение отдавате на Вашия офис? Каква функция му отреждате най-вече?

Той е "другото" помещение. В офиса искам да се концентрирам. В него имам предначертана цел. В личната ми сфера понякога просто излизам и не съм толкова дисциплинирана. Офисът трябва да е тих, светъл и на висок етаж. Трябва да побира много книги и задължително да има безжична връзка. Непременно модерно обзавеждане, но не винаги тези банални скучни офис мебели. Нуждая се от гъвкави работни площи. В Цюрих имах маси от Хеберли/Маршан (бележка: Алфредо Хеберли и Кристоф Маршан са дизайнери със студио в Цюрих), които бяха гениални. Тях винаги можех да адаптирам към съответния проект. Съвещания, обсъждане на печатни планове, класиране на папки с аналогични материали и пр. По стените трябва да имам мобилни плоскости, върху които да записвам задачите си, които впоследствие да изтривам като изпълнени.

Какво харесвате в офисите и какво не?

Мразя тези свързани един с друг модули като маси. Прекалено тесни и непроменяеми кабини и всъщност всички тези едроплощни офиси. Твърде шумни, твърде дразнещи, твърде бъбриви… Обичам пространство, светлина и приятно атмосфера. Но кой ли пък и не обича тези неща?

Мислите ли, че офисът Ви говори за Вас?

Да, струва ми се. Той изразява креативност. Той винаги е с характерна атмосфера. Когато съм тъжна или пък офисът е твърде тъмен, купувам голям букет цветя. И за да се издам съвсем, падам си по декорацията. Често разхвърлям много дребни сувенири или просто ги залепвам някъде. Нещо много специално, входен билет или пластмасова чаша, нещо, което ме грабва с формата или функцията си. Но всичко това после много бързо изхвърлям.

Има ли места, на които особено обичате на работите?

Много обичах да работя в ателието на Ханес Ветщайн (бележка: Х. Ветщайн, дизайнер от Цюрих, починал през 2008 година, дейността на студиото му продължава). Средата беше толкова артистична. Навсякъде прототипи и проекти. Много обичам архиви и колекции като в Музея на дизайна в Цюрих. Там можех да обикалям и да разглеждам подробно експонатите.
Днес техниката също ме интригува: видео-конференции, телефонни конференции, в които всички са включени от различни места. В Базел, във фондация Байелер, често много рано сутрин просто влизах в музея. Когато нямаше посетители, беше почти като медитация. Много обичам да ходя в ателиета за реставрация или фотостудия.
В музеите човек определено има особен вид работно място. Днес в Абу Даби за мен всичко е уникално. Отивам на остров Саадият и виждам пред себе си как се ражда остров на културата. Всеки ден от пясъка възниква нещо ново.

Има ли места, на които с особено удоволствие бихте работили?

Всъщност няма. Доволна съм от местата, на които работя.

Има ли места, на които Ви се налага да работите, но които бихте искали да избегнете?

На летището, в хотелските стаи. Не обичам такива места.

Сама ли предпочитате да сте в офиса си или с други хора?

Различно. Рано сутрин предпочитам да съм сама, а после с колегите ми. Често ми се налага да общувам толкова много, че вечер нямам никакво желание да говоря. В края на работния ден в офиса обичам отново да оставам сама, за да подготвя и рекапитулирам всичко за следващия ден.

По-горе написахте, че офисът за Вас е място на креативност, на инспирация. Абсолютно вярно. Той е място на възникване.

Има ли ритуали, които са важни във Вашето ежедневие в офиса?

Като виенчанка естествено кафе паузата (въпреки че пия чай), краткото бъбрене с колегите. По темата съм по-скоро гъвкава, тъй като в професията ми се появяват много неочаквани неща.
Обичам да ходя на обяд. Не обичам да се храня сама. Това е почти ритуал.
Тук, в Абу Даби, през лятото имам един забавен ритуал. Заради климатика в офиса е толкова студено, че при 48 градуса жега обикалям веднъж сградата, за да се стопля. Всички много се забавляват с това.
При все че си имам истински ритуал – пред тежък проект: разтребвам!

Кои са според Вас решаващите промени през цялото Ви "житие и битие" в офиса?

Преход от индивидуалният кабинет към едроплощния офис към технологичния офис. Така да се каже офисът върху екрана. (Да виждам) колегите с часова разлика от Лос Анджелис, Ню Йорк и Париж по едно и също време в офиса, но физически да са много далеч.

Кога възкликнахте "Ехааа!" при досега си с офис?

В офиса на Ернст Байелер (бележка: галерист, колекционер на изкуство, основател на фондация Байелер, починал през 2010 година) в Базел на Боймлайнгасе, където се помещава галерията. Малък, с камина, пълен с произведения на изкуството от най-висша проба. Понякога беше работа на Ван Гог върху статива, понякога на Матис, друг път на Мондриан. Невъзможно ми е да преброя случаите, в които там съм се възторгвала с "Ехааа!". Офисът на Петер Ньовер в Музея за приложни изкуства бе също специален, много себичен, но с нагнетена творческа атмосфера. Впрочем той често ме плашеше с много дългата си маса.

Най-важният предмет в офиса?

Лаптопът.

Кой е най-важният предмет за Вас в офиса?

Или лаптопът, или чашата за чай. Не знам.

Коя е най-личната Ви вещ в офиса?

Книгата, която чета в момента. Или малката перлена пластика от Виетнам с инкрустирана камбанка, която бди над мен като благ дух.

Вашият най-важен работен инструмент?

Лаптопът.

Най-любимото Ви действие, когато работите?

Да обмислям и да пия чай.

Офисът мечта за Вас е?

Светъл, слънчев, приветлив, комуникативен, лесно достъпен, с широки помещения, гъвкав, не твърде стерилен, с добър дизайн, с масивна етажерка за книги, с чекмеджета, в които мога да съхранявам всичко и офисът винаги да изглежда празен и подреден.

Офисът Ви в Абу Даби доближава ли се този идеал?

Напълно, от някои прозорци имам дори панорама към морето.

Колко часа прекарвате в офиса?

Около 10 часа дневно.

Много Ви благодаря за интервюто.

За нищо…