Покана за актуално събитие
„Поколение на идеите. Къде в създаването на продуктите се пресичат изследователската дейност, дизайнът и индустрията?" Този въпрос бе зададен на дискусия на експерти в шорума на Bene във Виена, проведена в рамките на Vienna Design Week. Теоретикът Джеръми Майерсън, дизайнерите Люк Пиърсън и Том Лойд, а от индустрията - Томас Бене, член на управителния съвет на Bene AG, трасираха полето на взаимопреплитането на творческия дизайнерски процес, на типологиите на труда на съвременния човек на умствения труд и на икономическите изисквания към продуктите. Повод бе представянето на PARCS.След като си бил на пътешествие, се очаква да разкажеш нещо за него. А това не е никак лесно. "Приключението", в което Bene се впусна преди месеци, бе с открит финал. "Много добре знаехме, че изискванията към съвременния офис бяха претърпели драматична промяна", признава Томас Бене, член на управителния съвет на Bene AG. "Работата в офиса вече не тече по права линия, а в мрежа. Лозунгът на мисловния труд апелира към динамична, подчертано интерактивна и постоянно развиваща се фирмена и комуникационна култура. Затова именно въпросът бе категоричен: "Как трябва да изглеждат мебелите, за да създадат оптимален микроклимат за този вид работа?".
Появата на нови видове
В търсенето на верния отговор Bene подкрепи изследователски проект на реномирания Helen Hamlyn Research Centre при Кралския колеж по изкуствата в Лондон, който се обърна към навиците, потребностите и особеностите на новия "вид" човек на мисловния труд. Интензивните проучвания, теренната работа и интервютата очертаха в крайна сметка четири характерни профила. Типичните поведенчески модели в съвременната работа в офиса можем да обобщим така:
The ANCHOR или сърфистът върху бюрото
Anchor се съсредоточава на първо място върху личното си бюро и непосредствената околна среда. В повечето случаи комуникацията протича в едно измерение: той получава информация, която трябва да обработи. Класически примери в тази посока за бек-офисът и секретарските и административните функции.
The CONNECTOR или посредникът
Той ползва както собственото си бюро, така и останалата офис инфраструктура в съотношение почти 50:50. Посредникът осигурява протичането на информационния поток, събира информация и я разпределя. Полето му на действие е предимно в рамките на собствената фирма. Това е служителят, който поддържа движението на основната функция на комуникацията и като истински посветен в живота на фирмата се явява неин органичен елемент.
The GATHERER или колекционерът
Той снове из целия офис, но и много често е на път. Той е невралгичното звено на знанието. На неговото бюро акостира всякаква външна информация, но то е и пристанът, в който колекционерът се уединява, за да обработи цялата информация, която е събрал по пътя си.
The NAVIGATOR или навигаторът
Той почти не седи на бюрото си, а много често дори няма собствено бюро. Той пътува из страни и континенти, за да се върне в бюрото, само за да обмени информация и да присъства на срещи. Навигаторът се храни от комуникация.
Между комуникацията и концентрацията
Средата, която обитават тези работещи хора трябва да е също толкова пъстроцветна, комуникативна и гъвкава. За Джеръми Майерсън, директора на Helen Hamlyn Centre, водещи са две прозрения: "Естествено офисът е преди всичко комуникация. Но той все повече се превръща и в концентрация! Няма значение с кого и къде съм: навсякъде трябва да цари концентрация върху работата, за да може тя да бъде продуктивна, била тя индивидуална или колективна, планирана или спонтанна."
"А второто капитално прозрение за мен е: въобще не сме достигнали целта.", продължава Майерсън. "Нещата се случват в момента!"
Да бъдеш продуктивен, дори и когато не си на работното си място
Включените от самото начало в изследователския процес дизайнери Люк Пиърсън и Том Лойд от Великобритания са едновременно "спътници" и "кормчии" в това пътешествие за откриването на "нови работни светове".
"И за нас краят на дискусията беше напълно открит", доверява Том Лойд пред воденото от Лили Холайн обсъждане. "Освен това специално трябва да отбележим, че възложителят Bene ни предостави изключително щедро време на разположение, така че можахме да се занимаем с резултатите от анализа много обстойно и да вложим цялата си енергия в създаването на оптималните форми."
"Една от основните отправни точки за нас бе, че работата в офиса все повече се откъсва от същинското `работно място`, изтъква Том Лойд. "Дали няма да седим на работното си място, а ще сме заедно на което и да било място в офиса с колеги, ние можем да генерираме същите резултати за фирмата. Затова трябва да се оформят такива зони, които да са подходящи за различните форми на разговори и комуникация."
PARCS
Така за PearsonLloyd исторически и антропологочни "места за общуване" се превърнаха в модели и източници на вдъхновение в дизайнерския процес. При създаването на PARCS дизайнерите се обръщат към архетипи и ги обвързват с изискванията към модерната работна среда.
Възникналата по този начин колекция от мебели и конструктивни елементи, позволяващи най-разнообразни комбинации, конфигурации според потребностите, обвързване и промени, предлага изненадващо голямо пъстроцветие от индивидуални работни пейзажи за най-различни ситуации. Всяка комбинация отговаря в специфичната си форма на конкретно изискване и така способства за комуникацията или концентрацията, интерактивността или уединението.
"За нас е изключително важно PARCS да не бъдат разбирани като предварително зададен продукт, а като културен посредник или катализатор", обобщава Люк Пиърсън. "PARCS ще се доразвиват и модифицират в крак с променящите се технологии."
Brigitte Schedl-Richter
